magii's things~,.life is a climb but the view is great..,^

Такам, явно съм първата престрашила се да си направи дневник и се надявам всички да го направят, защото по този начин си помагаме взаимно нали?! Като си даваме съвети имам впревид... Тук предимно ще си пиша стихчетата... Те до голяма степен разкриват настроенирто, а аз пиша предимно, когато съм тъжна и затова всичките ми са такива... Таа да повечето ще е стихчета, но ест ще има и проблеми, които никак не са ми малко... Та днес незнам защо реших да си почна нов дневник... Преди дни си купих много хубавичка тетрадка, която трябваше да е книжка за всичко - снимки,, рисунки, спомени и най-вечее стихчета, ноо реших, че тва е горе долу е моето определение за дневник и почнах да си пиша...започнах обикновено...писах си причината за започването на дневника, най-добрата си приятелка и изведнъж ме удари мисълта за старата си адски добра приятелка, или поне аз я мислех за такава... Може би тва вече съм го писала, ама тя ме заряза за адски детинско и тъпо нещо... Плаках много! Адски много ми липсваше! И продължава да ми липсва! Колкото и да се опитвам да подтискам чувствата си...немога да пренебрегна тази празнина, която тя остави... Защо ли ми беше трудно да й го кажа - колко ми липсва... Колкото и да беше гадна и повърхности на моменти аз бих направила адски много за нея! Даже повече отколкото осъзнавам, че бих дала... Но може би вече бе прекалено късно!? Тук изплава мисълта за "По-добре късно, отколкото никога", НЕМОГА! Или съм ебахти ината, койтоо съм, или се пазя - да не бъда отново предадена... По-скоро беше първото! Трябва да го превъзмогна! Трябва! Иначе губя много! Всичко!... Така ще си посрещна новия ден. Нали новия ден е ново начало! Но въпроса е ново начало на какво? На хубавото - преодоляването, сдобреването прощаването или на това, което ме преследва от месец - тъгата, съмотата, СЪЛЗИТЕ! Не зная отговора!

Та ето го стихчето::;
Твърде е късно да бъдем, каквито бяхме.
Ала все се сещам с тебе как до късно стояхме.
На всичките си глупости заедно се смяхме.
Споделяхме и за бъдещето мечтахме.
Как винаги ще бъдем само ти и аз.
И ще се подкрепяме взаимно доо последния си час.
Но теб те няма, замина си вече.
Толкова си близо и толкова далвче.
Защо не мога да тии кажа всичките неща,
които крия дълбото в своята душа?!
Остана ми само една мечта -
да си те върна! Приятелко мила!

Тадъдъъмм Тадъъъм Тататътъ Тадъдъъмм Тадъъъм Тататътъ *булката влиза, крачи бааавно* -мисли на булката- Само да не падна, само да не падна... -мисли на най-добрата й приятелка- Еми да... тя ще е с рокля за 5000..."Само най-доброто за сладураната ми".. бас ловя, че само я чук...- -мисли на младоженеца- Оооуу ела ела писеее като та фана довечера така ща... -мисли на свщеника- Я виното било хубаво.... А аз си мислих, че е менте .../// *Вече е на финалните 2 стапала (булката)... появява се Зоро и набързо й сваля роклята и я хваща зааа.. крака... потеглят* -мисли на свещеника- Хъх... беше добра партия през 1889 са напрайли добро винце... не е като през 90...- -мисли на младоженеца- Ееее*асии говедото... що не изчака до довечера.. щеше са присъедиш ве... -мисли на най-добрата приятелка- Ееей ся та свалих... *гледа младоженеца* Ейййй ботушки армани идваммм! -мисли на брата на булката- баси пича! -мисли на булката- начиии тоя не можа просто да дръпне ципа, ама не ши ми драматизира... -мисли на зоро- кво ли да подпаля днеес... а булка *сочи я с пръст и тя се запалва*....При тва се събудих! Еми да беше сън! Може ли да повярвате че смахнатата ми глава го е измислила?... Егати мозъка... Та на темата не съм писала отдавна.... мнооого отдавна... Защо само аз имам дневник? А? Таа ще ви кажа какво ново... Падам си по един простак... попринцип е мн хубав иии нз още кво ама маййй харесва друга.... И то от моя клас... И май е втората ми най-добра приятелка... Чувствам сеее тъпо,... Ама мисля, че понеже остават около 15 дена дскл и после лятото ще го забравя, ако лудата Маги не тръгне да го преследва... Имам си стихче отново естествено... Ии е почти ново...

Имаше някога една съдба,
имаше, но никой не я изживя.
Имаше ги онези млади детски сърца,
а сега са пораснали, мъж и жена.
Щастливи са и така,
но живеят с въпроса:
А ако бях направил така?
Ако бях признал любовта?

Не искам и с нас да се случи това,
не искам да живея в съмнения и тъга!
Затова ще си призная за любовта,
която тайно от всички за теб пазя
в дъното на своята душа.

Еми видях, че Мимето е писала и тя (страхотни снимки<33) и са сетих и аз за темата... Да ви кажа начи тва вмомента съм най заспалата умрляла животинка на планетата. Като ви казвам че по цял ден нииищо не прая! Ама утре смятам да мръдна... Може и сама да се разходя ама стига! Лошо ми стана да мързелувам... Таа какво ново.. приета съм в първа с немски (йеей!). Лошото е, че най-добрата ми приятелка НЕ са я приели никъде... Като почнах да осъзнавам какво ми говори ревнах... Мнооого ми стана тъпо... Сега сигурно ще остане 8ми клас, ако не стане нещо на второ класиране де... Дано! Другата ми приятелка е приета в руското с италиански... Мисля, че се радва, макар че искаше английски... Но и тя може да пробва на второ класиране... Толкова за приятелките! Сега за момчето, което все повече избледнява като образ на харесване. Преди няколко дни се замислих.. обичаш ли го? Ама тва беше няква пълна временна прота мисъл, която отхвърлих така: "Не обичаш! (;д) Би обичала някой (говоря за момче), който ти подарява маргаритки всеки път като се срещнете и ти звъни всяка нощ преди да легнеш! А не някъв мухлю дето не му нямаш скайпа даже! (Дааа, нямам го! Щото не съм го искала... Щото знам кво ще стане,,,) Обичам няколко човека, но те са си го заслужили! Били са до мен, когато е нямало друг, разбирали са ме като никой друг и са ме подкрепяли като никой друг. И все пак една единствена приятелка- да, мога да кажа, че имам такава. Мога да ви кажа ка се напихме на рождения ми ден и ревахме в банята. Мога да ви кажа за сичките глупости, които сме изръсили и колко много сме се смяли. Мога да ви кажа как с това момиче се виждаме по веднъж на месец ама аз убивам за нея! От 4 клас на сам сме заедно и даже тя да живее на другия край на шибания град и както казах да не се виждаме изобщо често, тя е единствената! Няма друга такава мила, луда, разбираща и невероятна като нея! Тааа.. да... не обичам всеки срещнат. Не искам вече да съм оная заблудената и "наивна и глупава". Искам да порасна! Искам нещо истинско!... Смятам да спра да пиша засега... Спрях да пиша и стихотворения. Започнаха да ми бъдат лигави ;д... Не наистина! Променям се. Ставам strong independence girl. За край понеже нямам стихове ще ви напиша няколко цитата от Анатомията на Грей...

-life is messy. that's how we're made. so, you can waste your lives drawing lines. or you can live your life crossing them. but there are some lines... that are way too dangerous to cross.

-you know how when you were a little kid and you believed in fairy tales, that fantasy of what your life would be, white dress, prince charming who would carry you away to a castle on a hill. you would lie in bed at night and close your eyes and you had complete and utter faith. santa claus, thetooth fairy, prince charming, they were so close you could taste them, but eventually you grow up, one day you open your eyes and the fairy tale disappears. most people turn to the things and people they can trust. but the thing is its hard to let go of that fairy tale entirely cause almost everyone has that smallest bit of hope, of faith, that one day they will open their eyes and it will come true.

-a couple of hundred years ago, benjamin franklin shared with the world the secret of his success. never leave that till tomorrow, he said, which you can do today. this is the man who discovered electricity. you think more people would listen to what he had to say. i don't know why we put things off, but if i had to guess, i'd have to say it has a lot to do with fear. fear of failure, fear of rejection, sometimes the fear is just of making a decision, because what if you're wrong? what if you're making a mistake you can't undo? the early bird catches the worm. a stitch in time saves nine. he who hesitates is lost. we can't pretend we hadn't been told. we've all heard the proverbs, heard the philosophers, heard our grandparents warning us about wasted time, heard the damn poets urging us to seize the day. still sometimes we have to see for ourselves. we have to make our own mistakes. we have to learn our own lessons. we have to sweep today's possibility under tomorrow's rug until we can't anymore. until we finally understand for ourselves what benjamin franklin really meant. that knowing is better than wondering, that waking is better than sleeping, and even the biggest failure, even the worst, beat the hell out of never trying.